Как се ваксинирах за няма и 8 часа
След като преди две седмици управляващите зарязаха всички имунизационни проекти и етапи, а от три дни - и по-сериозните противоепидемични ограничения, стана ясно, че ориста на заразяващите е проблем основно на самите тях.
Със сина ми първо се записахме при персоналните лекари, само че много бързо се разбра, че и това няма да ни обезпечи заветните инжекции в околните седмици. Затова, когато чухме, че точно на националния празник от 9 часа в Софиямед ще има свободна имунизация, и двамата бяхме там още в 8.
В двора на болничното заведение имаше най-малко 100 души, застанахме почтително зад последния и зачакахме. След 20 минути осъзнахме, че някъде надалеч напред една жена, раздава листчета с номерца. На мен ми дадоха 143. Никой не знаеше с какъв брой ваксини разполага екипът.
Към 9 и нещо от вратата с надпис с Кабинет Ваксини №13 излезе здравно лице и ни уведоми, че имунизациите са 130. Записалите се към този момент бяхме над 160. Някои си потеглиха, появиха се други и ситуацията стартира да изнервя.
Още малко по-късно се появи човек от защитата на болница подреди първите 20 да влязат и да чакат пред кабинет 13. Влязаха най-малко 30. След още малко част от тях бяха изведени да чакат извън, а измежду опашката породиха безредици, че са влезнали хора без номера, или може би с подправени - спонтанното импровизирано следствие не можа да откри.
Заговори се на висок звук, за малко щеше да се стигне и до пердах - тъй като някой отишъл до тоалетната, различен не не чул, че го викат, а трети и четвърти се възползвали и влезнали без номерца.
Слава Богу, към 11 ч. въпросът беше решен благодарение на медицинския личен състав, който разпечата и даже наряза на листчета не толкоз лесни за подправяне номера, а един човек от опашката пое уговорката да ги раздаде против предходните. Последният отпечатан номер беше 143 - моят. Някои дни човек просто има шанс. Междувременно друго медицински лице върна вярата и на тези с по-големите цифри, като разгласи, че имунизациите са 150. Но допълнителни номерца не бяха отпечатани. Раздадоха ни да попълним и декларациите за единодушие.
Оттам нататък беше по-лесно: през 20—30 минути защитата викаше по 10 души, и необичайно — само че постоянно от десетте поне двама липсваха, а от време на време и повече. От влезлите също не постоянно всички получаваха доза - някои се оказаха с алергии. Затова и моят ред пристигна още към 16 ч. - ако всички се бяха явили, можеше да откараме до полунощ.
Вътре в кабинета имунизациите поставяше една сестра, друга (или може лекарка) разпитваше за алергии и попълняше документите. Когато пред входа към този момент бяха останали десетина души, се появи и тв екип (Нова ТВ) за репортаж за зелените коридори. Ако бяха дошли към 11 ч., можеше да им се получи по-интересно.
След 10 седмици ще би трябвало да повторим акцията. Вече знаем, че за организирането на всеобщи имунизационни кампании на държавата не може да се разчита доста. Все отново добре, че не ни карат сами да си намираме имунизациите и сами да си ги бием. Засега.
Със сина ми първо се записахме при персоналните лекари, само че много бързо се разбра, че и това няма да ни обезпечи заветните инжекции в околните седмици. Затова, когато чухме, че точно на националния празник от 9 часа в Софиямед ще има свободна имунизация, и двамата бяхме там още в 8.
В двора на болничното заведение имаше най-малко 100 души, застанахме почтително зад последния и зачакахме. След 20 минути осъзнахме, че някъде надалеч напред една жена, раздава листчета с номерца. На мен ми дадоха 143. Никой не знаеше с какъв брой ваксини разполага екипът.
Към 9 и нещо от вратата с надпис с Кабинет Ваксини №13 излезе здравно лице и ни уведоми, че имунизациите са 130. Записалите се към този момент бяхме над 160. Някои си потеглиха, появиха се други и ситуацията стартира да изнервя.
Още малко по-късно се появи човек от защитата на болница подреди първите 20 да влязат и да чакат пред кабинет 13. Влязаха най-малко 30. След още малко част от тях бяха изведени да чакат извън, а измежду опашката породиха безредици, че са влезнали хора без номера, или може би с подправени - спонтанното импровизирано следствие не можа да откри.
Заговори се на висок звук, за малко щеше да се стигне и до пердах - тъй като някой отишъл до тоалетната, различен не не чул, че го викат, а трети и четвърти се възползвали и влезнали без номерца.
Слава Богу, към 11 ч. въпросът беше решен благодарение на медицинския личен състав, който разпечата и даже наряза на листчета не толкоз лесни за подправяне номера, а един човек от опашката пое уговорката да ги раздаде против предходните. Последният отпечатан номер беше 143 - моят. Някои дни човек просто има шанс. Междувременно друго медицински лице върна вярата и на тези с по-големите цифри, като разгласи, че имунизациите са 150. Но допълнителни номерца не бяха отпечатани. Раздадоха ни да попълним и декларациите за единодушие.
Оттам нататък беше по-лесно: през 20—30 минути защитата викаше по 10 души, и необичайно — само че постоянно от десетте поне двама липсваха, а от време на време и повече. От влезлите също не постоянно всички получаваха доза - някои се оказаха с алергии. Затова и моят ред пристигна още към 16 ч. - ако всички се бяха явили, можеше да откараме до полунощ.
Вътре в кабинета имунизациите поставяше една сестра, друга (или може лекарка) разпитваше за алергии и попълняше документите. Когато пред входа към този момент бяха останали десетина души, се появи и тв екип (Нова ТВ) за репортаж за зелените коридори. Ако бяха дошли към 11 ч., можеше да им се получи по-интересно.
След 10 седмици ще би трябвало да повторим акцията. Вече знаем, че за организирането на всеобщи имунизационни кампании на държавата не може да се разчита доста. Все отново добре, че не ни карат сами да си намираме имунизациите и сами да си ги бием. Засега.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ